Draft:Стоян Белчев

Стоян Белчев Деец на БКП и общественик
Born	18 май 1922г. Веселиново
Died	16 декември 1992г. (70г.) Веселиново

Стоян Йорданов Белчев е участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война и общественик, секретар на РМС в с.Веселиново(1939-42г.),участва в организирането на антифашистката борба,сътрудничи на ОК на РМС и Щаба VI ВОЗ,ръководи бойна група докато служи в армията(1942-44 г.).Правнук е на прочутия войвода Добри Атанасов,на когото е кръстена улица в гр.Ямбол-Каргон, ул. „Добри Войвода“

Биография

Ранни години:

Стоян Белчев е роден на 18 май 1922г. в с.Веселиново, завършва началното си образование в родното си село(1933г.),а въпреки финансови проблеми завършва прогимназиалния си етап в образованието в ямболската прогимназия ''Даскал Атанас Кожухаров''(1936г.).В гр.Ямбол той живее в голяма немотия,като това да не може да си позволи ученически пособия,нито храна,не е било рядко срещано.Там той седи на един чин и дружи с бъдещия партизански командир Янко Кирчев.В края на 1936г. се влиза в новооткритото ''Допълнително земеделско училище“ в гр.Ямбол.Завършва първи курс успешно,но е изгонен от училището докато е във втори курс,защото вдига стачка,поради неправилното управление на училището за сметка на учениците.След като 14 годишният Стоян бива разкрит той става жертва на побой от страна на директора на училището и на местен полицай,обвинен е в това, че е бил ''Комунист".

След този преломен момент Стоян Белчев се сближава със Стоян Сюлемезов,който полага основите на революционната мисъл в сърцето на младия Белчев,като още на същата година започват срещите на ''по-будните'' веселиновци в ''конспиративната канцелария''(ръководена от Сюлемезов),в която те обсъждали общите си идеи и цели.

През май 1937 г. Стоян Сюлемезов участва в комунистическа конференция,в която се обсъжда въпроса за въпросът за масовизирането на младежкото кооперативно движение.След нея той предлага да се създаде МГК(младежка кооперативна група) в селото,като задачата се полага на Стоян Белчев(тогава 15 годишен).

Учредяването на младежката кооперативна група(МГК) става на 7-ми ноември 1937г.,като Стоян става секретар на организацията,въпреки че организационната дейност е била негово задължение.

Дейност след началото на ВСВ и преди влизането му в армията:

В края на м. септември 1939 г., подкликвани и направлявани от партийния секретар Стоян Иванов Белчев(братовчед на Стоян Йорданов Белчев),младежите Минко Минков Георгиев, Васил Савов Зикулов и Стоян Йорданов Белчев, положили основите на първата нелегална младежка организация в с.Веселиново - Работнически младедки съюз (РМС).Функцията на секретар е възложена на Стоян Йорданов Белчев, с цел по-добре координиране на дейността на двете младежки организации - легална и и нелегална.

След влизането на България в Тристранния пакт и започването на операция ''Барбароса'' в МГК и РМС се провежда дълбоко ''окопаване'' и законспириране, което дава възможност да се засили вредителската и организационнта дейност за ''подкопаване на устоите'' на враговете на участниците в МГК и РСМ.През периода от 1941-1944г. с.Веселиново се превръща в център на партизанската борба в района,за което има големи заслуги и Стоян Йорданов Белчев.В този период организациите са в подем,от което се възползват видни партизански дейци,които търсят място,подходящо за укриване.В този списък влизат хора като:Димитър Димов,Кольо Тенев,Николай Чернев,Янко Кирчев и др.

Стоян Белчев участва в създаването на първия нелегален комитет на ОФ(Отечествен фронт), на 2-ри август 1942г.,което още повече засилва влиянието на веселиновските партизански дейци в района.

Влизане в армията:

На 15-ти септември 1942г. Стоян Белчев влиза в българската армия,заради редовната си военна служба,като постъпва в ж.п. полк-София.Бързо след влизането си в армията Стоян Белчев започва партизанската си дейност.Фелдфебелът на ротата има нужда от войник,разбиращ от канцеларска работа и способен да използва пишеща машина, от което Стоян Белчев се възползва и бързо се оказва между командването на ротата,става доверено лице.

На Стоян Белчев се възлага да пише писма до родните селища на всички войници, за по-лесно запознаване на командващите с облика и преди всичко политическите възгледи на войниците.Получаваните сведения за войниците се делят на три групи: благоприятни, съмнителни и неблагоприятни.Повечето падат към категорията ''благоприятни'',но въпреки това, има и такива, за които се съобщава, че имат неблагоприятно отношение към властта, дори че някои от тях са комунисти.Целтта на Стоян Белчев е информацията за ''неблагоприятните'', като се стреми тя да не попадне в участта на командира.

Имайки предвид това, Стоян използва голямото доверие, което му е възложено, и често отваря дискусии за преглед и пренасочване на войниците от командира на ротата. Така успява да се превърне в ''съдия'' за много от тях, като дори по два или три пъти изпраща сведения за един войник, които са много важни за командира и помагат в характеризирането на войниците.По този начин Белчев помага на общо между 15 до 20 войници.

Въпреки сведенията, за да направи оценка, Стоян оделя необходимо време и проявява добро разбиране, за да се увери в качествата,интересите и настроенията на всеки един войник,на когото е оказал помощ.

Използвайки придобилите си умения около Белчев се образува значителна група войници,с която нощем обсъждат новините от Източния фронт.Това дава началото на бойната група на Стоян Белчев.Дейността на групата се засилва след започването на стажуването на участниците в нея по влакове и гари.

Участниците в нея се свързват с местните партизански борци,като им предават оръжие,снаражение и други пособия,които биха помогнали в борбата им.Не са и малко случаите,в които германски влакове,превозващи материали и въоръжение се предвижват от гара до гара за няколко дни,вместо за няколко часа.

На 1 август 1943 при преминаването си в нелегалност Стоян Сюлемезов посещава Стоян Белчев,като Стоян Белчев му дава пистолет с патрони.

След бомбардировките над София ротата на Стоян Белчев е евакуирана в с.Поликраище(10/11 януари 1944г.),което дава още една възможност за засилване на дейността им.В този период ключарят на вещевия и оръжейния склад,артелчикът,помощник-отчетникът и куриерът на полка са част от групата на Стоян,което значително улеснява групата в това да помагат на местните партизански движения.

В началото на юли 1944г. ротата на Стоян се премества в гр.Скопие.Стоян се запознава със запасния подофицер Драган Драганов,който не след дълго се включва в борбата.В Скопие бойната група на Стоян Белчев активно се включва в помагането на македоснките партизани,като редовно им предоставят оръжие,храна,снаражение и др.

В началото на месец юли 1944 г., военната част на бойната група е прехвърлена в железопътния възел в град Скопие.Поради нелегалната им дейност и промените в международната и вътрешната обстановка, настроението на войниците е силно антифашистко. Мнозина от тях предоставят помощ на македонските борци, като им доставят оръжие, патрони, ботуши и др.

Към края на месец август 1944 г., след няколко контакта и предоставена помощ на македонските борци, Стоян Белчев и подофицерът Драган Драганов, решават да се включат в макдеонските партизанските редици заедно със значителна част от войниците.Уточняват детайлите за мястото и времето на първата среща с македонските партизани , където трябва да бъдат чакани от водач,който да ги заведе при лидерите на македонското партизанско движение

. На 1 септември 1944 г. около 50-60 човека се събират, но водачът не се явява и плановете им се провалят.Планирана е и втора среща за следващата вечер,ако първата среща не се получи, но и този път водачът не се появява.Те не се отказват от намерението си да се присъединят към македонските партизани и продължават да търсят подходящ момент,но този момент не идва поради бързоразвиващите се събития в световен мащаб.

На 5 септември 1944 г., Съветският съюз обявява война на България, което въвежда смут в редовете на управниците и техните привърженици.

На 7 септември 1944г., рано сутринта българските войници започват да се оттеглят към България,като с влак тръгват за Куманово.В Куманово към оттеглящите се войници се присъединяват и такива от 51-ви пехотен полк.

Осигурен транспорт до Гюешево не е намерен,поради което войниците трябва да ходят от Куманово до Гюешево. Това предизвика буря от протести, особено като се има предвид, че мнозина от войниците страдат от малария. На всичко отгоре, разузнаването показва, че по шосето Куманово - Гюешево се движат германски части, и не е изключено да бъдат пленени или да бъдат принудително включени в техните бойни части.За да избегнат срещата с германците, те решават да преминат пряко през полето, долините и хълмовете, където те няма да бъдат толкова лесно забелязани.

На 15 километра източно от Куманово Стоян Белчев установява контакти с местното партизанско движение,като се отделя от групата и се среща с командира на местното движение и неговите партизани-Сандо.По идея на Стоян Белчев те предприемат рискована акция-обезоръжаването на българските войници(500-600 души).Акцията преминава успешно,без жертви,като всеки един български войник предава оръжието си.Единственият човек с оръжие остава Стоян,на когото в знак на признателност Сандо подарява пистолета си.

На 8-ми септември 1944г. войниците пристигат в Гюешево,а на следващия ден(9-ти септември 1944г.) присъстват на парада в гр.Кюстендил.

Личен живот и живот след 9-ти септември:

Стоян Белчев се жени за Елена Стоева(виден партизански деец от Веселиново),имат 2 деца.

След 9-ти септември Стоян Белчев става директор на ДЗИ в Ямбол.

Умира на 16-ти декември 1992г.

References

Стоян Белчев ''Ех.младост,младост!''